Агроекологичната мярка за опазване на червеногушата гъска в България – еталон за пример


Процесът на създаване и въвеждане на агроекологичната мярка за опазване на червеногушата гъска в България беше определен като еталон за пример за разработване на агроекологични мерки на работна среща в Брюксел на тема „Натура 2000: как да използваме ефективно възможностите за подкрепа от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)“, провела се в края на септември 2017 година.

Въпреки черния ПР срещу мярката за червеногушата гъска, провеждан от някои медии и среди в България, участниците в работната среща в Брюксел подкрепиха разработените мерки и изразиха надежда те да бъдат част от новия програмен период на ПРСР. Мярката за червеногушата гъска беше представена на форума по покана на организаторите от страна на Европейската мрежа за развитие на селското стопанство (ENRD) и Европейската комисия (ЕК).

 

Работният семинар в Брюксел имаше за цел да проучи как по-ефективно да се използват възможностите за подкрепа на екологичната мрежа Натура 2000 в рамките на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Той беше организиран съвместно от звеното за контакт на ENRD и генералните дирекции „Земеделие“ на ЕК (DG Agri) и околна среда (DG Envirment)  вследствие на плана за действие на ЕК за природата, хората и икономиката.

Работен семинар в Брюксел

Участниците в срещата заключиха, че съществуващите инструменти за развитие на селските райони могат да бъдат ефективно използвани за  опазване на природата. По-нататъшните промени в ПРСР са напълно възможни, за да се отговори по-добре на нуждите на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, особено по отношение на горското стопанство.

Примерите за добри практики, представени на събитието, подчертаха потенциала на програмите за агроекология, основани на резултатите за постигане на целите за опазване на природата, като едновременно с това се признава, че ангажирането на земеделските производители е от ключово значение за успеха им.

Други примери показаха, че проектите свързани с природата и пилотирани по програма LIFE на ЕС са ефективни и резултатността им може да бъде повишена с подкрепата на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони.

Събитието събра над 70 участници от 22 държави – членски на ЕС. От страна на България в срещата участие взе представител на БДЗП по покана на организаторите.