Продължаваме да ви представяме историите на червеногушите гъски, чийто живот следим със сателитни предаватели. Днес ще ви разкажем съдбата на Миша, който беше първата маркирана червеногуша гъска през май 2019 г. в Казахстан.
Информацията, която получавахме за него от предавателите ни показваше, че това е една силна и издръжлива птица, която вървеше винаги сред първите при прелета. 
Миналата зима, докато Миша беше в Румъния, предавателят спря да предава сигнал в началото на януари в района на Дунавската Делта. Тогава не успяхме да съберем информация какво се е случило с птицата и предположихме, че вероятно е загинала.
Преди около седмица обаче устройството започна отново да излъчва сигнал и то от мястото, което е на 130 км където за последно беше установено местоположението на Миша. Екип на партньорите ни по проекта – Bogdan Albu, Viorel Fieraru и Mustata Ionel от Природен парк „Браила“ отиде на място да провери сигнала и намери предавателя.
Най-вероятната версия за случилото се с Миша е, че сбруята се е скъсала и устройството е паднало от гърба на гъската. Презрамките, които държат предавателя са така конструирани, че да паднат заедно с устройството, ако се скъсат на едно място. Това се прави с цел да не се застрашава животът на птицата, висейки от тялото или крилата ѝ.
Падайки от гърба на Миша, предавателят е попаднал във водата на блатото, което е пресъхнало през летния сезон и слънчевият панел е заредил устройството отново, подавайки сигнал към нас.
Няма данни и следи птицата да е загинала и може да бъде разпозната по пръстените, които има на краката си – метален и цветен пластмасов.
Предавателят на Миша ще поставим за маркиране на нова птица през зимата или пролетта на следващата година.
Червеногушата гъска Миша е кръстен на Михаил Калашников – наскоро завършил магистър по биология от Северо-Казахстанския университет, който бе много активен в полевите дейности и практически улови всички червеногуши гъски по време на експедицията, на които поставихме сателитни предаватели. Благодарение на всеотдайността и ентусиазма си, той ставаше по тъмно и стоеше по цял ден в укритието до мрежите за улавяне.
