Полетът на червеногушата гъска Емилия спря край румънско село


Една от маркираните с предавател червеногуши гъски – Емилия, намери смъртта си на 14.01.2020 в района на село Виктория в Югоизточна Румъния. За деветте месеца, през които беше маркирана, тази гъска ни даде изключително ценна информация – над 7200 локации, най-много от всички други гъски. Прелетя през най-трудните места, прекара огромна част от есента в ключово място за престой на гъските в Казахстан – Талдикол, гнезди в района на река Пясина на Таймир, прекара около 2 месеца в Румъния. Така и не достигна до България…

Ето какво се случи:

Емилия беше уловена в Северен Казахстан на 15.05.2019 г. по време на съвместна експедиция на БДЗП, WWT, ACBK (BirdLife Казахстан) и Северно-казахстанския университет. Беше ѝ поставен GPS-GSM предавател марка Орнитела, както и цветен пръстен от програмата за цветно опръстеняване на червеногушата гъска. От този момент започнахме да проследяваме придвижванията на гъската. Тези данни са публични и са представени тук

Маркирането на индивиди с предаватели и пръстени е важна дейност в рамките на международния проект „Сигурен прелетен път”, насочен към опазването на световнозастрашения вид по миграционния й път. В този проект усилия обединяват повече от 10 организации от всички ключови държави от ареала на вида – Русия, Казахстан, Украйна, Румъния и България .

Емилия прекара гнездовия период на полуостров Таймир в източната му част по поречието на р. Пясина в арктическата тундра на Русия. В началото на септември започва есенната си миграция към местата на зимуване, като премина последователно през Казахстан, Русия, Украйна и на 21.11.2019 пристигна в Румъния. Следващите няколко седмици местонахождението на гъската беше основно с района южно и западно от град Браила, ЮИ Румъния. Предавателят беше настроен да събира информация на всеки 30 мин.

На 15.01 бе установено, че последните данни на Емилия са от една и съща позиция в двор в северната част на село Виктория. Това ясно показа, че с гъската се е случило нещо. Последните данни изпратени от птицата в полето за хранене, находящо се на 7 км. югоизточно от селото са от 16:57 привечер. Първите данни от района на конкретния двор на село Виктория са от 19:27. 

Спешно беше организирано посещение на мястото с всички имащи отношение по случая институции в Румъния с цел да се разбере какво се е случило. На 16 януари сутринта представители на Полиция, РИОСВ, горски надзиратели, SOR, БДЗП посетиха мястото. В селскостопански двор в близост до вързани със синджир кучета-пазачи бяха открити предавателя, двата пръстена, множество пера и вътрешни органи на червеногуша гъска. Това недвусмислено показа, че гъската е загинала. Версията на стопанина на имота е, че вечер пуска кучетата и те са донесли труповете на 3-4 гъски, а не само една.

След посещението на място бе направен подробен анализ на данните от предавателя, като бе потърсено съдействието и на колегите от Норвежкото орнитологично дружество. Беше анализирана информацията за поведението на птицата през целия миграционен път, както и отделните параметри на поведение и полет през различните части на деня. Фактите сочат следното – птицата е летяла сравнително нормално до към 17 ч. в района на селото. Разстоянието до следващата локация на птицата в селото тя вече на практика не се движи. Разстоянието изминато за час е около 2,4 км, тоест гъската трябва да е летяла със скорост от 2.4 км/ч, за да се придвижи дотам за 1ч. Другият очевиден проблем е, че температурата на предавателя показва нормално състояние на птицата до към 14.57 ч., когато температурата на предавателя рязко спада и престава да поддържа температурата на жива птица. На практика това говори, че към 15 ч. птицата вече вероятно е мъртва, което по мнението на колегата Томас Аарвак говори, че птицата е била застреляна в нивите! Буди подозрение и факта, че данните от предавателя показват, че гъската, след излитането си от нивата, не е поела на изток към мястото за нощувка (откъдето е дошла сутринта), а се е насочила право към селото, в съвсем различна посока –  на север към селото, като точките извън двора са в рамките на грешката на GPS-а. Това е доста нетипично поведение, ако птицата е била все още жива.

Според местния жител, в чийто двор са намерени остатъци от гъската и нейния предавател, гъската е паднала поради мъгла и е била убита от кучета му, които той пускал вечерно време. Версията му, че кучетата са изяли целите червеногуши гъски – Емилия и поне още 2 други не отговаря на истината поради следните факти:

–           Няма никакви следи от кости, мускули и други части от тялото на гъските, освен пера и вътрешности. Това показва, че гъските са били разфасовани, почистени и прибрани за храна, а само перата и вътрешните органи хвърлени на кучетата. Хищните животни, вкл. домашните кучета, обикновено изяждат гърдите и други части от телата на птиците, но не и абсолютно всички кости – т.е. ако кучетата бяха яли от гъските, ще да има повече остатъци от труповете, да има следи от надъвкване на перата, а не оскубани такива.

–           Ако приемем версията, че кучетата са открили и убили гъските, изключително странно е поведението им да ги пренесат в двора, а не да ядат от тях на мястото, където са ги убили.

–           Предавателят е прецизно отстранен от гъската. Презрамките, които са от здрав материал (тефлон), са прецизно отрязани или прогорени. Няма никакви следи да са дъвкани от куче.

–           Пръстените са свалени от краката на гъската, но няма никакви следи от някаква интервенция от страна на кучетата – следи от зъби, деформация на пръстените и др. Кучетата няма как да свалят пръстените от краката на гъската без да ги деформират. Това показва, че в случая е намесен човешки фактор – човек е отрязал краката и е извадил пръстените от тях.

Повечето факти сочат, че гъската е била отстреляна в района, където се е хранила или в близост до селото, след което е занесена в селския двор и остатъци от нея (вкл. предавателя) са били изхвърлени на кучетата, а самата гъска е прибрана от хората за храна. Данните подавани от предавателя, а именно – скоростта и височината на полета, данни за температурата на предавателя (свидетелстващи за живо или мъртво животно), подкрепят именно тази хипотеза.

Така завърши животът на Емилия… За 9 месеца прелетя над 10 000 км. и ни показа невероятни детайли от живота на червеногушите гъски. За съжаление много други нейни събратя имат сходна на нейната съдба…

В момента тече разследване, надяваме се истината да излезе наяве и виновните да понесат справедливо наказание.